Психотерапия по метода “ Вътрешна семейна система“

Този революционен метод е създаден през 1980г. от д-р Ричард С. Шуарц- психотерапевт. Това е холистичен метод за индивидуална  психотерапия. Приема се, че умът е разделен на различни под-личности, всяка със собствени нужди и качества. Методът се основава на концепцията, че всеки човек, колкото и да е психически нестабилен и объркан, разполага със едно здраво ядро, една здрава част, един стабилен Аз. Това е неговата същност. В йогата това се нарича „наблюдателя“.

 

Аз-ът е „модераторът“, с който частите говорят, който харесва или не харесва, слуша или изключва различни части

► Когато е диференциран, Аз-ът е компетентен, сигурен, самоуверен, спокоен и способен да слуша и да реагира на обратна връзка. (уплашен / ранен; трябва и избягващ)

► Аз-ът може и трябва да ръководи вътрешната система.

► Различни нива на опитност на Аза:

► Когато са напълно разграничени от всички части (само аз), хората описват чувството, че са „центрирани“.

► Когато индивидът е „в себе си“ или когато Азът е водещ, докато взаимодейства с другите (ежедневно преживяване), Азът се преживява заедно с не-екстремните аспекти на частите.

► Оправомощаващ аспект на модела е, че всеки има Аз.

Останали части (наричани още под-личности) на психиката условно се разделят на 3 групи:

Мениджъри (или още протектори)

Това са онези части, който имат функция на механизми за оцеляване. Наричат се още оцеляващи части. Това са стратегиите за успех на всеки един от нас.

Мениджърите са проактивни и се опитват да избягват взаимодействия или ситуации, които могат да активират травмите. Различните мениджъри приемат различни стратегии за контрол, перфекционизъм, взаимозависимост. Основната функция е да няма достъп до ранената част.

Имат общо управленско поведение: контролиране, перфекционизъм, висока критичност, нарцисизъм, хора, които харесват, избягват рискове, са песимисти, постоянно се стремят да постигнат повече.

Чести управленски симптоми: Емоционална откъснатост, панически атаки, соматични оплаквания, депресивни епизоди, свръхбдителност

 

Пожарникари

Тяхната роля е да разсейват Аз-ът от наранените части. Било то чрез употреба на алкохол, вещества или девиантно поведение, което обикновено кара клиента да се чувства дискомфортно.

Имате същите цели като мениджърите (за да държите изгнаниците далеч), но различни стратегии.

Мениджърите искат да изглеждате добре и да бъдете одобрени, пожарникарите се грижат само за отвличане на вниманието от болката, така че те често са в конфликт.

Реактивни са и се активират автоматично, когато се активира ранената част (отхвърляне, изолиране, повреда, травматични спомени …). Тяхната функция е да елиминират неудобните чувства, мисли, усещания и спомени, без да отчитат последствията. (Автопилот / реактивен / емоционален ум). Може да прави това по различни начини, включително употребата на наркотици или алкохол, саморазправа (рязане), преяждане, компулсивна сексуалност

Ранени части (или наричани още изгнаници)

Тук се включват детски травми.  Те носят болката и мъката, до която човек понякога се докосва.

Тези части приличат на заключени затворници, които са пазени от другите под-личности. Но те са и ключа към лечението. Те носят много силни, дори екстремни емоции. Например мнение като „Никой не ме обича“ или „ Не ставам за нищо“ обичайно идват от тук. Тези части непрестанно търсят любов и одобрение.

Всяка една част е прави нещо полезно за системата. Няма лоши части. Дори и да не личи на пръв поглед. Всички части имат връзка по между си. Някои от тях не знаят за съществуването на други. Здравата психика е тази, която е управлявана от здравия Аз, който е видял и обгрижил всички останали части. Няма сенки, демони и скрито напрежение и динамика.

Всяка част носи определени тежести или вярвания. В процес на терапията тя може да ги остави и да се трансформира. Да започне да изпълнява нова функция за клиента.

Целта на терапията не е да отстранява части, а да ги разбере, осветли и трансформира в друга роля. Това става с реорганизация на психическата система.

Терапията е сравнително бърза. Движи се заедно с темпа, позволен от частите- мениджъри. Те трябва да имат доверие на терапевта и в последствия на здравия Аз, за да дадат достъп до ранените части.

Терапията е само вербална и се наблюдават драстични подобрения след няколко сесии.

Тя се съчетава изключително добре с методът на семейните констелации, където травмите са наследствени.

Тоест има възможност симултанно да се отработи детска травма или травма на някой от семейната система на клиента.

Вътрешна семейна система (IFS): Път към вътрешна хармония

Въведение
Методът Вътрешна семейна система (IFS), създаден от американския терапевт д-р Ричард С. Шуарц, е един от най-иновативните и ефективни подходи за психотерапия. Този метод се основава на разбирането, че всяка личност е сложна вътрешна система, съставена от различни „части“, които имат свои собствени роли, емоции и цели. Основната идея е, че когато тези части са в хармония, човек може да постигне по-добро емоционално и психическо здраве.

IFS е мощен инструмент за работа с травми, емоционални конфликти и личностно израстване. В тази статия ще разгледаме какво представлява този метод, как работи, какви са неговите предимства и за какви проблеми е подходящ.

Какво представлява IFS?

Вътрешната семейна система разглежда човешката психика като съвкупност от различни части или аспекти на личността. В основата на метода е разбирането, че всички тези части имат добри намерения, дори когато тяхното поведение изглежда разрушително. Целта на терапията е да се възстанови връзката с тези части, да се изслушат техните нужди и да се създаде хармония в системата.

Основни компоненти на IFS

  1. Части

    • Мениджъри: Части, които се опитват да контролират ситуацията и да предотвратят емоционална болка. Те често работят чрез перфекционизъм, контрол и старание.
    • Експулсирани (ранени) части: Това са части, които носят емоционална болка и травма. Те често са изолирани от останалата част на системата, за да се предотврати тяхното влияние върху ежедневния живот.
    • Пожарникари: Части, които се активират, когато експулсираните части се „събудят“. Те използват крайни стратегии като импулсивно поведение, агресия или пристрастявания, за да „заглушат“ болката.

  2. Истинското Аз (Self)
    Истинското Аз е централният компонент на IFS. Това е мястото на спокойствие, състрадание и мъдрост, което може да ръководи и лекува частите. Терапията в IFS е насочена към това да се активира и засили връзката с Истинското Аз.

Как работи IFS?

IFS терапията се провежда в атмосфера на уважение и състрадание. Терапевтът води клиента през процес на самопознание и изследване на вътрешната му система.

Етапи на терапията:

  1. Идентифициране на частите:
    Клиентът започва да изследва вътрешната си система, като идентифицира различните части, които се проявяват в определени ситуации.

  2. Свързване с частите:
    Следващата стъпка е да се създаде връзка с тези части, като се изслушат техните нужди, страхове и желания.

  3. Декативиране на конфликта:
    Чрез диалог с частите се постига разбирателство и се намалява напрежението между тях.

  4. Лечение на експулсираните части:
    С Истинското Аз като водач, клиентът може да помогне на ранените части да се излекуват и интегрират.

  5. Възстановяване на хармония:
    Крайната цел е да се създаде баланс и сътрудничество между всички части, така че човекът да се чувства цялостен и уверен.

За какви проблеми е подходящ IFS?

IFS е изключително гъвкав метод, който може да се използва за широк спектър от проблеми:

  • Травми и посттравматично стресово разстройство (ПТСР):
    Методът помага на клиентите да изследват и лекуват ранените части, които са свързани с преживяната травма.

  • Тревожност и депресия:
    Чрез работа с мениджърите и пожарникарите, IFS помага за разбиране на причините за тези състояния и тяхното облекчаване.

  • Пристрастявания:
    Частите, които използват пристрастяващо поведение, често го правят, за да избегнат емоционална болка. IFS адресира този модел в дълбочина.

  • Самооценка и вътрешен конфликт:
    Методът позволява на хората да се свържат с Истинското Аз и да изградят здрава самооценка.

  • Взаимоотношения и интимност:
    IFS помага за идентифициране на вътрешните бариери, които пречат на изграждането на здрави връзки.

Предимства на IFS

  1. Холистичен подход:
    IFS разглежда човека като цялостна система, която изисква баланс и хармония.

  2. Ненасилствена терапия:
    Методът работи с уважение към всички части, дори към тези, които изглеждат „негативни“ или разрушителни.

  3. Дълбока трансформация:
    IFS не само облекчава симптомите, но и адресира техните корени.

  4. Личностно израстване:
    Чрез засилване на връзката с Истинското Аз, клиентите могат да постигнат по-голяма увереност, спокойствие и самоувереност.

Пример за IFS сесия

Ситуация: Клиентът изпитва тревожност, когато трябва да говори пред публика.

  1. Идентифициране на частите:
    Терапевтът помага на клиента да идентифицира частта, която предизвиква тревожността. Клиентът описва „глас“, който му казва, че ще се провали.

  2. Свързване с частта:
    Терапевтът насърчава клиента да разговаря с тази част, като ѝ задава въпроси: „Какво се опитваш да ми кажеш?“, „Какво те притеснява?“

  3. Откриване на ранената част:
    Частта разкрива, че страхът е свързан с травматичен спомен от училище, когато клиентът е бил унижен пред съученици.

  4. Лечение:
    Истинското Аз на клиента помага на ранената част да се излекува, като ѝ предоставя подкрепа и увереност.

  5. Резултат:
    Клиентът успява да намали тревожността и да говори пред публика без страх.

Заключение

Методът Вътрешна семейна система (IFS) предлага уникален и ефективен начин за работа с вътрешните конфликти и травми. Чрез създаване на хармония в „вътрешното семейство“, човек може да постигне по-добро емоционално здраве, увереност и самоуважение.

IFS не е просто терапевтичен инструмент, а начин за самопознание и израстване. Това е пътешествие към откриване на истинската ви същност и създаване на живот, изпълнен със спокойствие и баланс.

Готови ли сте да откриете вътрешната си хармония?