Защо психотерапията работи?

Причина 1- Защото превръща несъзнаваното в съзнато.

 Имаме  различни социални и емоционални проблеми, защото не сме преработили  трудностите, които сме преживели.  Може би сме били твърде млади или не сме имали емоционален капацитет. Като резултат сме си изградили защитни механизми, които ни пазят. Но в настоящето, те вече не помагат, а ни възпрепятстват да имаме и постигаме желаното. Често те изглеждат като само саботиране. Класически пример за това са мързелът, проточването, отлагането, неспазване на уговорки, липсата на мотивация, желание за живот, страх от близост, страх от обвързване и т.н.

Това не са неща, които можем да излекуваме с рационален разговор.

Сесията по Психотерапия е едно безопасно място където може да изразим и най-дълбоките си, тъмни и страшни мисли, в защитено пространство, пред някой, който гледа добронамерено на нас. С разбиране и с толеранс.

Случва се да си спомняме за инциденти или събития,  които дълбоко сме забравили. Разказвай че ги отново,  ги извадим на повърхността и ги лекуваме. Вадим призраците от гардероба и ги виждаме на дневна светлина.

Причина 2 – Трансферирането

 Това е механизъм на прехвърляне чувствата ни към майка ми и баща ми или други хора от нашето детство, върху терапевта.  Правим го ежедневно, в околната ни среда и върху хората около нас, но несъзнателно. Не си  даваме сметка какви игри играем.

 По време на терапия,  като в лаборатория, можем да го наблюдаваме и да  го осъзнаем и после да го променим в нашето ежедневие и в отношенията ни с околните.

Клиентът може да разбере, най-накрая какво се крие зад отчаянието си,  зад гнева  си или зад тъгата си.  Може да се свърже с първоначалното преживяване, което го е довело до това състояние и да го излекува. Да промени коренно ежедневието си и живота си в настоящето.

Причина 3 – Първата ни ЗДРАВА връзка

Връзката ни с терапевта е първата здравословна връзка, която изграждаме. А това слага здрави основи на отношенията ни с другите

Връзките, с които сме отгледани и израсли рядко са здрави и балансирани. Налагало се е да се компрометираме, да спазваме чужди правила, желания и потребности.  За да бъдем приети, се е налагало да се правим на по-малки и по-големи, по-умни или по-красиви. Цената, да принадлежим и да участваме в обществото и в семейството.

Терапевтът ни учи как да се харесваме и обичаме, да се ценим и да се обграждаме с хора, които имат позитивно отношение към нас.

Важно е да се научим как да комуникираме и  осъзнаем своите нужди и да изградим здравословни граници.

Добрата терапия може да ни върне към пропуснатите стадии на развитие. Да бъдем истински чути и видени. За да бъдем приети точно такива, каквито сме – АВТЕНТИЧНИ.