Здравейте, казвам се Елица Човалинова.

Споделям един от големите уроци на живота ми:

Страх ни е да обикнем, да дадем и получим любов, защото я свързваме с болка. Някога там и тогава в миналото сме били наранени, отхвърлени, изключени от потока й. През травмата е по-лесно да видим отсъствието й, или миража за нея, изкривеното й отражение във всички нездрави модели, чрез които се опитваме отчаяно да се докоснем и преживеем истинско свързване.

Търсим нея – живата любов, живототворящата, тя е есенцията на съществуването ни и е наше рождено право. Щастлива съм да кажа, че пътища към нея има, уча се да ги откривам и да вървя все по-уверено по тях. Иска се смелост, смирение и търпение. Ние принадлежим на тази любяща мрежа. Имаме право да бъдем в контакт с нея и заслужаваме това, дори само защото сме тук и ни има.

Именно това осъзнаване е моя пътеводна светлина.

За школата по Естествена психотерапия:

Избрах обучението си в школата по Естествена психотерапия, защото тук намерих същината на това, с което бих искала да изпълня смислено дните си.
Дълбоко благодарна съм на Орлин Баев, че ми даде шанса да бъда част от едно толкова вълнуващо пътешествие, благодаря за споделеното знание и огромното вдъхновение.

Чувствам се на място:

Сърцето ми прелива от радост, когато помисля за тази ярка трансформация на личността, душата и ума, която се случва в терапевтичния процес. А именно възстановяване на връзката на човека със себе си и с потока на любовта. Трансформация, през която самата аз преминавам. Този процес на оцялостяване постепенно осветява пътеката, по която бих искала любящо да придружавам и други.

Моят опит:

Търсенията ми в областта на психологията започнаха преди 10 години, когато интересите ми се насочиха към науката. Завърших бакалавър по Психология в Софийски университет, а след това и магистратура по детско-юношеска и училищна психология.

В последните 4 години работя в сферата на психологическото консултиране с деца и тийнейджъри, а от скоро насочих професионалните си дейности и към ранното детско развитие (0-3-годишна възраст).

Малко повече за мен:

Задавам си въпроса: “Какво се опитва да ме научи днес тази ситуация, този човек?”. По този начин вътрешното зрение се разширява, старая се да се придвижвам към по-голяма яснота и осъзнатост. Пътят е дълъг, често трънлив, понякога мрачен, друг път е светъл, но във всички случаи – много красив. В многобройните ми падания и последващи опити, грешки и успехи, радости и неволи мога да кажа, че се уча да откривам баланса между крайностите и да присъствам в центъра си.

Обикнах случването на нови неща в живота ми, обичам промяната и динамиката, рисувам, пиша, танцувам. Така се свързвам с женската творяща енергия, позволявам й да се изразява чрез мен и да ме изпълва. Радвам се да бъда сред природата, там се случва мое любимо лечебно взаимодействие. Грижа се за себе си, зареждайки се с ресурси да сбъдвам мечтата и мисията си.

Елица Човалинова